За мен...

Добре дошли в моят личен интернет блог!
Тези, които вече ме познават ( или поне така си мислят ) едва ли ще научат нещо ново от следващите редове, за това им препоръчвам да затворят страницата и, или да отворят някоя друга, по-интересна, или да изключат компютъра и да се захванат с нещо наистина важно! Тези от вас обаче, които за първи път чуват за мен сигурно ще проявят известно любопитство към това кой съм и защо се мотая по света.
За това нека пристъпим към отговорите...

Да започнем от зад напред.
На втория въпрос категоричният отговор, който мога да дам е – НЕ ЗНАМ! Питал съм се много пъти. Питал съм и други хора, и за себе си и за тях, но никой не може да ми даде задоволителен отговор. Ако познавате някого, който може да ми помогне, моля да ми изпратите координатите му на посочения по-долу мейл.
Предварително благодаря!

Що се отнася до първият въпрос то мисля, че е редно да започна с денят на идването ми на този свят. За да си иде от света, човек първо трябва да дойде в него и този факт доста е дразнил една голяма част от човечеството през последните три – четири хилядолетия. Е, проблема си е техен, а що се отнася до моето мнение по въпроса, за да го разберете ще ви се наложи да прочетете някои от нещата написани от мен.
Та, роден съм на 24.04.1973 година в град Пловдив. До четири годишна възраст за мен се грижиха родителите на майка ми. Налагало се е да е така защото майка ми е трябвало да се върне бързо на работа, а баба ми по бащина линия е гледала брат ми. Бях доста злоядо дете, макар и да не ми личеше. Между първи и осми клас не се случи нищо, кой знае колко интересно, освен няколкото отлични оценки, които получих. Едната беше по история, други две по география и още няколко по биология, плюс една по химия. В осми клас от някъде ми дойде идеята да уча в техникум по електроника и следващите три години прекарах във вяло изучаване на тънкостите в производството на полупроводници и възторжено слушане на хевиметъл.

От 2001 година съм женен. Съпругата ми Цветана работи в издателство за счетоводна литература, а дъщеря ми Мирела за сега проявява интерес към няколко житейски поприща. В блога ми ще намерите информация както за работата ми като оперен артист, така и като писател. Ще имате възможност да ЧУЕТЕ ТУК някои мои изпълнения, а ТУК ще можете да прочетете мои стихове, разкази и откъси от мои, все още непубликувани книги. Също така са публикувани и мои статии върху някои проблеми, които ме вълнуват и се надявам да развълнуват и Вас. В заключение искам да ви пожелая приятни минути в моята страница и да Ви помоля да споделите с мен Вашите впечатления на електронната ми поща.
Преди това, обаче...

...в седми клас ме приеха в Хора на пловдивските момчета.
Това беше наистина важен момент в моя живот. Там се научих да харесвам освен хевиметъла и класическата музика. Още в техникума разбрах, че производството но транзистори и диоди не ме привлича особено, но с удоволствие бих станал оперен певец. Опитах се и на рок – попрището, но резултатите не бяха обнадеждаващи. Изслужих военната си служба, като всеки здрав и пълноценен младеж и се отдадох на подготовка за кандидатстване в Държавната Музикална Академия. Наистина имах желание да постигна мечтата си и през 1995 година ме приеха в класа на професор Асен Селимски. В Академията научих доста за професията „оперен певец”, толкова, че я упражнявам и до днес. Е, научих и доста други неща. Например къде в квартала около Академията се намират по-евтините кръчми или как да различавам истинския алкохол от фалшивия (особено след третото натравяне). Понастоящем въобще не пия, но причините не са във фалшивият алкохол.

Започнах да работя като професионален оперен артист още когато бях във втори курс. Дебютирах в главната роля в едно прекрасно произведение на Карл Орф – „Катули Кармина”. После продължих да пътувам с различни трупи из Европа, Азия и Америка. За кратко време работих в операта в родния ми град и оперетните театри на Пазарджик и В. Търново.
Горе долу тогава прописах.

В началото пишех само за себе си и за най-близките ми хора, но преди около две години се реших да направя опит да публикувам нещо. Скоро два разказа бяха качени в един интернет сайт за писатели – аматьори, а малко по-късно няколко мои стихотворения също видяха публика в мрежата. Отзивите бяха добри и това ме амбицира още повече и през 2006 година публикувах на свои разноски дебютния ми роман „Брутални възмездия” (можете да я прочетете ТУК)в тираж от 500 броя. Книгата се хареса на доста хора и няколко месеца по-късно бях поканен да стана член на Съюза на независимите писатели в България.